Карлес Пуйол: "С Ван Гаал шега не биваше".

Дебютът ми за Барселона беше невероятен. Случи се на 2 октомври 1999 г. срещу Валядолид. Започнах сезона с първия отбор, но почти не получавах шанс да играя.

В петък сутринта ми казаха, че трябва да се присъединя към втория отбор на Барселона заради многото контузени играчи. Предстоеше ми мач с Барса Б.

В петък вечерта изиграх срещата. След края ѝ излязох с приятели, убеден, че на следващия ден няма да се налага да се присъединявам към първия отбор.

Прибрах се в четири сутринта и когато отворих входната врата, за моя изненада баща ми все още беше буден.

Той ми каза:

— Ван Гаал се обади. Казах му, че спиш. Утре в седем трябва да тръгнеш за Валядолид.

Попитах го:

— Какво иска Ван Гаал от мен? Та аз играх днес!

Само три часа по-късно вече бях на път.

Пристигнах в хотела, в който беше отседнал отборът. Във фоайето ме чакаше Ван Гаал. Погледна ме и каза:

— Обадих ти се, защото твоят час настъпи.

Останах неподвижен за няколко секунди. След това се качих в стаята си и се обадих на всички приятели, както и на баща си.

Никой не можеше да повярва.

В 58-ата минута влязох на мястото на Симао. Не играх добре — едва се държах на краката си. Барселона спечели с 2:0, а след последния съдийски сигнал бях щастлив като малко дете.

Когато се прибрахме в съблекалнята, Ван Гаал ме извика и ми каза:

— Знам, че снощи си се прибрал късно. Днес нямах нужда от теб, но исках да те накажа. Вече водехме в резултата и затова те пуснах в игра. Ти играеш за Барселона! Не си позволявай повече да се държиш така, както го направи снощи.

Отговорих му:

— Няма да се повтори.

Дълбоко в себе си обаче си мислех: „Въпреки всичко, което направих снощи, той ми даде шанс да дебютирам. Това означава, че вижда нещо в мен. Не мога повече да го разочаровам".

От този ден нататък разбрах, че повече не мога да си позволявам подобни грешки. С Ван Гаал шега не биваше.

[Карлес Пуйол]

QUIZ-BG