Карлес Пуйол: "С Ван Гаал шега не биваше".
Дебютът ми за Барселона беше невероятен. Случи се на 2 октомври 1999 г. срещу Валядолид. Започнах сезона с първия отбор, но почти не получавах шанс да играя.
В петък сутринта ми казаха, че трябва да се присъединя към втория отбор на Барселона заради многото контузени играчи. Предстоеше ми мач с Барса Б.
В петък вечерта изиграх срещата. След края ѝ излязох с приятели, убеден, че на следващия ден няма да се налага да се присъединявам към първия отбор.
Прибрах се в четири сутринта и когато отворих входната врата, за моя изненада баща ми все още беше буден.
Той ми каза:
— Ван Гаал се обади. Казах му, че спиш. Утре в седем трябва да тръгнеш за Валядолид.
Попитах го:
— Какво иска Ван Гаал от мен? Та аз играх днес!
Само три часа по-късно вече бях на път.
Пристигнах в хотела, в който беше отседнал отборът. Във фоайето ме чакаше Ван Гаал. Погледна ме и каза:
— Обадих ти се, защото твоят час настъпи.
Останах неподвижен за няколко секунди. След това се качих в стаята си и се обадих на всички приятели, както и на баща си.
Никой не можеше да повярва.
В 58-ата минута влязох на мястото на Симао. Не играх добре — едва се държах на краката си. Барселона спечели с 2:0, а след последния съдийски сигнал бях щастлив като малко дете.
Когато се прибрахме в съблекалнята, Ван Гаал ме извика и ми каза:
— Знам, че снощи си се прибрал късно. Днес нямах нужда от теб, но исках да те накажа. Вече водехме в резултата и затова те пуснах в игра. Ти играеш за Барселона! Не си позволявай повече да се държиш така, както го направи снощи.
Отговорих му:
— Няма да се повтори.
Дълбоко в себе си обаче си мислех: „Въпреки всичко, което направих снощи, той ми даде шанс да дебютирам. Това означава, че вижда нещо в мен. Не мога повече да го разочаровам".
От този ден нататък разбрах, че повече не мога да си позволявам подобни грешки. С Ван Гаал шега не биваше.
[Карлес Пуйол]
