"В един момент стигнах до кръстопът. Вече не исках да бъда треньор. Постоянно се прибирах вкъщи нервен, дразнеха ме определени поведения. Преминах през процес на промяна и се подобрих. За две-три неща, които изисквам, не правя компромиси, но разбрах, че понякога трябва да намериш общ език с футболистите.
Научих се да бъда по-толерантен към телефоните и начина, по който живеят младите играчи. Промяната в мисленето ми помогна много. Важното е да ги изслушваш, да разбираш характерите им и да им създаваш условия да дадат най-доброто от себе си".
Респект, Рино! Продължавай да изграждаш този отбор със страст, смелост и характер. Лацио има основания да мечтае, когато на пейката стои човек, който вярва толкова силно в работата си и в своите футболисти. 🦅
