Моуриньо за развитието на футбола и евентуалното наказание на Манчестър Сити пред Кориере дело спорт:
,,Няма развитие, това е цикъл. Идва и си отива, казват. Защото винаги се връщаш към същото. Може би има физическа трансформация при футболистите в сравнение с преди години. Ресурсите, с които разполагаме сега, са невероятни. Мисля, че днес всички отбори пътуват с два автобуса: един за футболистите и един за персонала. Понякога, когато погледна списъка със стаите, след като пристигнем в хотела, виждам две страници: на едната са стаите на футболистите — 101 Мбапе, 102 Винисиус, 103 Джуд Белингам. А след това има друга страница с още 40 стаи, в които са настанени десетима анализатори, десетима души, които отговарят за социалните мрежи, и десетима служители от склада. Но всички ли са необходими? Всички ли са необходими? Просто президентът плаща за тях. Плаща много, а днес те струват много повече.”
- ,,Какво друго се промени? Треньорите?”
,,Трудно ми е да говоря за това. Той се трансформира, а ние, треньорите, сме част от тази промяна. Кариерата на треньора днес е по-ограничена — те идват по-рано и си тръгват по-рано. Вече почти не съществува онзи тип треньор с дългогодишна кариера и опит, който диша футбол… Вече почти няма такива. Лесно е да стигнеш до върха, но също толкова лесно е и да изчезнеш.
Спомням си първите пъти, когато ходех на срещи с УЕФА — там бяха Фъргюсън, Капело, Трапатони, Липи, Венгер… Хора с тежест. Днес има момчета, за които дори не знаем кои са. Не искам да кажа, че не са добри или че не могат да постигнат същото като нас, но са различен тип треньори.
Ние сме част от тази промяна — за добро и заради Милан. Аз изучавах италианския футбол, за да разбера защитата в зона, а днес се играе човек за човек. Това не е еволюция, а трансформация. Разполагаме с много повече средства.”
- ,,Какво мислиш за наказанието за Манчестър Сити?”
,,Предпочитам малко да се посмея малко, защото мисля, че всичко това ще има своя край. Ще има край. Но ние двамата с теб (с журналиста), които сме около 60-годишни, трябва да имаме късмета да сме живи, когато бъде произнесено окончателното решение. Защото сега ще има присъда, а след това ще има обжалване.”
