Времето минава, но има хора, които никога не избледняват в паметта ни. Туньо беше от тях. Не само заради безкомпромисната си игра, а защото носеше в себе си онова, което не може да се научи – характер, чест и безкрайна любов към националната фланелка.
На терена не познаваше страха. Влизаше във всяко единоборство така, сякаш защитаваше не просто отбора, а цяла България. Беше сред лицата на онзи велик национален тим, който през 1994 година накара милиони българи да мечтаят и да се гордеят.
Животът обаче много често е несправедлив. Човекът с огромното сърце си тръгна твърде рано, покосен от инфаркт.
След края на футболната си кариера Трифон Иванов не потърси прожекторите, високите постове или шумната публичност. Той остана верен на себе си. Беше скромен, прям и неподправен. Такъв, какъвто винаги го обичаше България.
Този месец Трифон Иванов трябваше да навърши 61 години...
Поклон пред светлата му памет! 🇧🇬⚽